11. Работа в мрежа - права и споделяне на файлове. Вируси и защита

 

            Два или повече компютъра, свързани с цел съвместно ползване на ресурси, образуват мрежа. Почти е невъзможно де си представим работата на една станция независимо от другите машини. Всяка от тях е свързана с поне още един компютър и/или глобалната мрежа – Интернет. Най-полезното в този вид работа е, че потребителите могат да ползват ресурси – файлове, папки, принтери, разположени на едната станция, като свои, стига само да им бъде позволено това от собственика. Когато компютър предоставя своите ресурси за ползване от други, той се явява в ролята на сървър. Когато черпи информация от друг, се нарича клиент. Windows дава възможност компютърът да играе успешно и двете роли.

            1. Сървър – предоставяне на ресурси – ако един потребител желае, той може да  предостави на останалите някои свои ресурси за  ползване. Това е т.нар. Sharing (шеринг). Става с едноименната команда от контекстното меню на папка, която ще се прави достъпна. (Трябва да сме влезли в системата като администратор, за да предприемем подобни настройки). От там може да се уточнят какви права (Permissions) даваме на потребителите (разделени на групи) за ползване – пълни, само да четат файловете или и да могат да ги променят. Аналогично работим и през Properties, Sharing. Допуска се определяне и на максималния брой потребители, които да ползват едновременно ресурса (Maximum Allowed). Ако желаещите са повече в даден момент, ще трябва да изчакат.

          

 

 2. Клиент – ползване на ресурси от друга машина –  чрез иконата My Network Places,   която може да бъде открита на десктопа, а и в адресната ивица), можем да видим всички предоставени в мрежата ресурси и да изберем нужния ни. Примерно в компютъра на нашия съсед, в папка, която той е позволил и ако имаме съответните права, можем не само да четем, но и да променяме файловете, да трием, създаваме нови и т.н. Иконите на “шернатите” (споделените) папки показват ясно, че те са такива.

(В папката влизаме като че ли е на локалния ни компютър – с двойно щракане на мишката и т.н.)

 

 

3. Вируси. Защита – Вирус наричаме всяка програма, която не може да съществува самостоятелно, а се “захваща” за някой (обикновено изпълним) файл на диска ни и при определени условия започва да върши действията, за които е създадена (може да са от невинни – пуска музика или някакво съобщение, до изключително вредни – да заличи данните на диска ни, да промени файлове така, че да не могат повече да се използват и т.н.). Страшното е, че разпространението е лавинообразно и се заразяват все повече програми, което може да доведе до пълно блокиране на системата. Съществуват различни типове “неприятелски програми” – Spyware (шпионски софтуер, наблюдаващ работата на системата ни и изпращащ данни на определено място. Примерно някои фирми ползват такива нелоялни средства, за да проучват вкусове на потребителите според сайтовете, които ползват да речем и така определят пазара си), Adware (пуска нежелани рекламни банери и съобщения), Worms - червеи (за разлика от вируса, червеят започва да действа, без “събуждането” му да е провокирано от някакви действия на компютърния потребител), Trojans – троянски коне (обикновено отваря възможност на определено лице – създател или просто ползвател на “троянския кон” да проникне неправомерно в компютъра ви).

            Борбата с подобен вид програми се извършва по 2 начина:

·        след установяване на заразата (компютърът се държи необичайно или като сме извършили рутинно сканиране (проверка за вируси) на диска си  сме я открили), пускаме програма – антивирус, която има предназначението да изчиства вредителските приложения. Задължително е актуализирането на антивирусните програми, т.е. те да разполагат със сведения и за новооткритите вируси, за да могат да се борят с тях. Актуализацията става през Интернет, обикновено системата сама предупреждава, че са активни ъпдейди, които трябва да си “свалим” (Live Update). По-известни антивирусни програми са: Panda Antivirus, Symantec AntiVirus, Norton AntiVirus, ViruScan и т.н. SpyKiller, Adaware, SpyBot, AntiTrojan и т.н. са средства за борба с другите видове “вредители”. С въвеждане на типа нежелан софтуер като критерий за търсене, можем да получим цял списък на платени и безплатни (free) средства за борба с него в Интернет - търсачките. Ако към критерия сложим и “on-line scanner” ще ни се върнат като отговори сайтове, в които директно да тестваме (сканираме) компютъра си директно по мрежата ( в случай, че не сме се снабдили още с антивирусна програма или искаме втори тест с различен софтуер за по-голяма сигурност);

·        програмата-скенер е активна за проверка и всичко, което се вкарва в компютъра, минава през проверката й. Така рискът от зараза се намалява многократно.(Никога няма 100% защита! Възможно е да се заразим с нещо ново, което не е познато на точно тази антивирусна програма, затова се правят и повече от един различни теста за по-голяма сигурност). Не се препоръчва да имаме две едновременно активирани антивирусни програми на компютъра си, защото често те “се карат”. По-скоро единият тест да е он-лайн или втората да се стартира само при желание за проверка, след като временно се спре първата.

 

            Съществуват програми – стени (firewall, файеруол), които дават определена защита (блокира ги, не ги допуска) срещу вируси и троянски коне, ако бъдат настроени правилно. Norton Internet Security, вградената в ServicePack2 за Windows стена и т.н. са примери. Търсачките също връщат множество резултати по ключовата дума “firewall”. Съществуват и безплатни.

            Изборът на защита изцяло зависи от потребителя. Колко често той ще актуализира (ако не е автоматично) антивирусните си дефиниции, доколко се пази от “нежелана поща” – спам, не отваря съмнителни e-mails и т.н.

 

 

 

Видео-демонстрации по темата:

 

   

 

 

 

Отговорете на следните въпроси:

1. Що е мрежа?

2. Що е сървър?

3. Що е клиент?

4. Как се споделят ресурси в мрежата?

5. Как можем да ползваме чужди ресурси?

6. Що е вирус и как да се борим с него?

7. Що е файеруол? За какво служи?