1. Електронна поща (e-mail, имейл) – това, заедно с разглеждането на Web – страници е може би най-ползваната Internet услуга. Все повече хора ползват този начин на комуникация най-вече заради бързината и сигурността му. За секунди могат да се разменят снимки, документи, поздравителни картички и т.н. За получаването на електронно писмо по желание можем да бъдем уведомени и по мобилен телефон (услугата вече се заплаща).

                        И така, за да ползваме  този удобен начин на комуникация, първо трябва да си изберем място, където да се регистрираме, т.е. да си създадем наша “пощенска кутия”. Това може да стане в компютър, включен към Интернет и специално пригоден за целта. Нарича се пощенски сървър. В света има изключително много такива сървъри, като голяма част от тях са безплатни, т.е. дава възможност да ползвате услугите им само срещу това, понякога да получавате рекламни материали от тях или да бъдат изпращани заедно с вашата поща такива към приятелите ви. Примери за пощенски сървъри са: abv.bg, mail.bg, dir.bg (те са български, а това означава, че работата с тях ще прави по-малък трафик, т. като няма страницата да се зарежда чак от друга държава или континент. Макар и еднократно този трафик да е малък, натрупан във времето става значителен), gmail.com, hotmail.com, yahoo.com и т.н. Конкуренцията за абонати става  все по-голяма, затова и различните сайтове предлагат различни екстри – голямо лично пространство (мястото на сървъра, представляващо нашата “кутия”, което е заделено единствено за нас и само ние имаме право да влизаме там, идентифицирайки се с името, с което сме се регистрирали и с парола). Предлага се борба със спама – нежеланата поща, която ни изпращат (рекламни брошури, обяви и т.н.), все по-голям размер на прикачените файлове и т.н.

                        2. Прикачен файл (атачмънт, Attachment) – това е възможност заедно с писмото си да изпратим файл с определена големина (максималният му размер зависи от пощенските сървъри, ползвани от подателя и получателя). Обикновено това са няколко МВ. Няма ограничение за типа на изпращания файл. Всъщност той се записва в пощенската кутия на получателя и за да бъде разгледан от него, трябва или за се отвори направо от там, или да се запише на локалния му диск.

                        3. Пример за работа с електронна поща – вземаме произволен пощенски сървър. Първо зареждаме страницата му от адресното поле. За да се регистрираме търсим текст от вида: регистрация, безплатно включване, Sign in (ако е чуждестранен сайт) и т.н.

Отваря се форма, в която трябва да зададем някои данни за себе си (не е задължително да са действителни! ) Обикновено полетата, които непременно трябва да се попълнят се отбелязани със звездичка или по друг специален начин. Към тях спадат потребителско име (Log in) и парола (password).  Чрез тях в последствие ще се идентифицираме, за да бъдем допуснати в пощенската си кутия. Обикновено под всяко от тези полета е описано изискването, на което трябва да отговаря – минимален брой символи, на латиница, без интервали. Допускат се букви, цифри и “_”. Във формата се попълва и въпрос, който служи за нещо като втори ключ за достъп до пощата, ако забравим случайно паролата си. Когато се регистрираме, ние официално притежаваме адрес за електронна поща. Той има вида: Login@server, където Login е името, с което се абонирахме, а  server е пощенския сървър, който сме си избрали и където направихме регистрацията. Адресът се дава винаги в пълния си вид, иначе не може да бъде намерен. По символа @ - “ет, маймунско А” познаваме, че даден адрес е на електронна поща. Примерно: Dida74@dir.bg, Sunny@yahoo.com и т.н.

                        За да влезем в пощенската си кутия, страницата на сървъра трябва да е заредена (частта след @ - пр. dir.bg) и въвеждаме в указаните полета потребителското си име (частта пред @  - пр. Dida74) и паролата. За сигурност, когато я въвеждаме, се показват звездички или точки, а не самата парола!!!!

Вътре дизайнът е различен, но има няколко общи детайли (показани са вариантите и на кирилица, и на латиница, заради възможността да сме регистрирани и в чуждестранен сървър като пр. yahoo.com):

Inbox, кутия, входящи – тук се намират всички получени от нас писма;

Sent, изпратени – тук са копия на изпратените от нас писма. (ако е указано в настройките, може да не се оставят копия и директорията да е празна). Периодично трябва да се почистват, за да не се “задръства” пощата ни излишно;

Recycle Bin, кошче – тук се поместват изтрити писма, с цел, както в Windows да могат да се възстановят. Възможно е триенето да се извършва директно, чрез подходяща настройка Също периодично трябва да се прочиства;

Compose, напиши писмо (ново) – дава празна бланка, в която да напишем ново писмо за изпращане. Задължително е да се укаже адреса на получателя!!!!

Topic, Subject, тема – не е задължително, но е препоръчително за попълване поле. Проява на добър вкус е да се покаже с няколко думи за какво се отнася писмото, за да може получателят по-лесно да подреди кореспонденцията си по важност. Пр. За отпуските..., Снимки... и т.н.

Send, изпрати – това е бутон, който изпраща написаното писмо на указания адрес.

То, До – за посочване адрес на получател. Задължително в пълния му вид Login@server!!!!!

CC, копие до – със запетаи могат да се изредят още адреси и писмото ще бъде изпратено на всички тези получатели. Те ще виждат, че оригиналът е към друг адрес, а при тях е копие от писмото;

BCC – аналогично на горното, но получателите няма да виждат, че оригиналът е изпратен до друг адрес;

Attachment, прикачи – от тук може да се добави файл към писмото. Ще се появи (или е виден) бутон Browse, от който можем да получим достъп до файловете в компютъра си, така че да изберем желания за прикачане. Получено писмо с прикачен файл обикновено е илюстрирано с кламер (като на картината);

Forward, препрати – чрез такъв бутон можем да препратим директно получено от нас писмо към друг получател, като единствено трябва да се посочи неговия адрес (или множество адреси, ако препращаме полученото към много хора едновременно);

Reply, отговори – с тази възможност се отваря бланка за писане на ново писмо, в която директно е попълнен адреса на получателя (този, от който е писмото и на когото ще отговаряме). По този начин вероятността да сбъркаме при въвеждане на е-mail адреса се избягва, а и текстът на полученото писмо остава вграден под отговора ни. Така човекът може да прочете какво е мнението ви по даден въпрос, припомняйки си как се е изразил и самият той;

Обикновено писмо, в което има прикачен файл, го показва като икона в съдържанието си. Ако  я натиснем, системата пита дали само да отвори (Open) файла  или  да го запише на локалния ни диск (Save).

Sign Out, изход – от тук излизаме от пощенската си кутия. Разбира се, можем само да затворим прозореца, но това крие риск от евентуална загуба на данни от личното ни пространство, затова добрият стил на работа изисква коректен изход от пощенската ни кутия.  

Видео-демонстрации по темата:

Отговорете на следните въпроси:

1. Как познаваме, че един адрес е на електронна поща?

2. Как се регистрира нов адрес на e-mаil?

3. Обяснете значението на основните термини, свързани с електронната поща.

4. Как се прикача и отваря прикачен файл?