6. Типове адресация

 

            1. Относително адресиране -  това е нормалното адресиране, което използваме във формулите. Примерно: А5, D12, Q32 и т.н.

            Характеризира се със следното: Формулната клетка не помни точно адресите на клетките, включени в съдържанието й, а местоположението на тези клетки спрямо себе си.

          A              B                  C

1

       12

 

 

2

 

             1

 

3

 

 

=A1+B2

 

            Например клетка С3 не помни че трябва да събере А1 и В2, а че трябва да събере стойностите на клетките, разположени спрямо нея съответно 2 реда нагоре и през една колона (А1) и ред нагоре в съседната вляво колона (В2). Това е същността на автоматичното преизчисление в електронните таблици, на което те се базират. Дори и да трием редове и колони или да вмъкваме такива, системата запазва логиката на свързаните чрез формули клетки.

            Ако решим да копираме стойността на С3 в D3 примерно, тогава, прилагайки шаблона за разположение на клетките спрямо себе си, D3 ще приеме стойността =В1+С2 (те са на същите места спрямо D3 както А1 и В2 спрямо С3). В Е3 формулата ще се измени =C1+D2 и т.н. Затова най-често формулите се пишат в една клетка, чиято стойност после се копира в останалите, които съдържат аналогични изчисления. Примерно: Да се изчисли средният успех по хора и предмети на 5 ученика по 3 дисциплини.

                A                         B                            C                       D                            E

1

Ученик

Предмет 1

Предмет 2

Предмет 3

Среден успех

2

Ученик 1

 

 

 

=AVERAGE (B2:D2)

3

Ученик 2

 

 

 

 

4

Ученик 3

 

 

 

 

5

Ученик 4

 

 

 

 

6

Ученик 5

 

 

 

 

7

Среден yспех

=AVERAGE (B2:B6)

 

 

 

 

            Тъй като изчисленията са еднотипни, достатъчно е да напишем формулата в В7 и да я копираме в съседните C7 и D7. Аналогично създаваме само формулата в Е2 и я копираме надолу до Е6. Стойностите ще се преизчислят автоматично, като под всяка колона ще е средният за този предмет успех, а на всеки ред ще стои успехът на конкретния ученик. Копирането може да стане:

-         през буфера – посочваме оригинала, избираме Copy по някой от добре познатите ни начини, със задържан ляв бутон маркираме зоната-приемник (не включваме оригинала, а маркерът трябва да е с форма на голям бял кръст) и натискаме Enter;

-         чрез кръстчето в долния десен ъгъл на клетката-източник – задържаме го с ляв бутон и теглим към съседните клетки. Това е по-често използваният вариант.

 

            2. Абсолютно адресиране – при него клетката се помни с точния си адрес, независимо от мястото, на което ще бъде преместена формулата, в която участва. Отличава се с това, че името на колоната и номерът на реда в адреса се предшестват от $. Примерно: $D$3, $A$7 и т.н. При въвеждане на формулата,   $ може да се напише от клавиатурата или да се натисне F4 върху адреса. Този клавиш сменя алтернативно различните типове адресация

            Ако в Е4 имаме =B3+$C$4 и го копираме в D5, резултатът ще е:

=A4+$C$4 (относителният адрес ще се смени по познатата зависимост за местоположението, но абсолютният остава фиксиран).

 

            3. Смесено адресиране – характеризира се с това, че единият му параметър се третира като абсолютен, а другият – като относителен. Използва се рядко. Примери за такова адресиране са: C$4, $C4.

 

 

 

Отговорете на следните въпроси:

1. Как ще се измени формулата =A4*3+B5, намираща се в D7, ако стойността на D7 се копира в Е8?

2. Как ще се измени формулата =$A$4*3+B5, намираща се в D7, ако стойността на D7 се копира в Е8?

3. Как ще познаем смесеното адресиране?