5. Зони от клетки. Формулна ивица

 

 

            1. Зона от клетки – правоъгълен участък от клетки, които се обработват групово, участват във формули за общо изчисление и т.н.

            Всяка зона може да се опише с две свои  противоположни клетки, защото автоматично по тях могат да се определят координатите и на другите два върха на правоъгълника, който образурат. Примерно да предположим, че знаем върховете на тази зона – клетките А3 и D7. От това, че началната колона е А, следва че долният ляв ъгъл е също в колона А, а по номера на реда за D7, разбираме че е в 7 ред. Следователно долу ляво адресът е А7. Аналогично за другия връх. Тези разсъждения са валидни при дадени кои да са два върха на зоната. Затова тя може да се зададе по 4 възможни равностойни начина (за същия пример):   (A3:D7); (D7:A3); (A7:D3); (D3:A7);

 

      A3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  D7

 

 

            2. Формулна ивица – тя се намира над означенията на колоните. Може да се покаже и скрие съответно от View, Formula bar.

           

В много случаи е полезна за редактиране съдържанието на клетка, но основната й роля е свързана с въвеждането на различни формули. Натискането на fx , иконата със същия вид или командата Insert, Function отварят прозорец за вмъкване на различни стандартни функции – математически,

 

статистически, икономически и т.н. Можем да ползваме този помощник за обяснения какъв е

 

 видът на представяне на функцията, както и за какво точно служи. Най-популярните, които могат и ръчно да се въведат са: SUMсумиране на съдържанието на зона клетки и AVERAGE намиране на средноаритметична стойност на зона клетки.

 

 Обяснение на общия вид и значението

на функцията.

 

 

 

           

            3. Използване на формули – те изразяват зависимост между формулната клетка и една или повече други. Основно правило при съставяне на формули е, че те се пишат на латиница и започват задължително с =. В противен случай ще получим грешка. В израза се включват не конкретните стойности от таблицата, а адресите на клетките, които ги съдържат! Това е същността на работата с електронна таблица. По този начин ако съдържанието на една клетка се промени, това автоматично ще се отрази на клетките, свързани чрез формули с нея. Ще се извърши и автоматично преизчисление на таблицата.

            Примери за формули са:

=A4+B5

=(C18-B3)/5                (   / е знак за деление)

=2*D5-6*C8               (  *  е знак за умножение)

=$A$3*9                     (Това е специален вид адресация, която ще разгледаме по-късно)

= -S5                           (формулната клетка ще е със стойност, противоположна  на                                     стойността на S5)

 

=SUM(A1:A8) (Изчислява се сумата в колоната А, редове от 1 до 8)

 

=AVERAGE(C3:D14) (Изчисляване на средноаритметична стойност за                                                         посочения диапазон от клетки)

 

            Това са сравнително прости зависимости, в общия случай връзките са доста по-сложни и се определят от конкретната задача, която решаваме чрез електронна таблица. Най-сложният момент при тази обработка е точно определяне структурата на данните в таблицата (какво трябва да включва и как да е разположено) и да се въведат правилните формули за изчисление.

            Едва ли на някого ще е полезна една прекрасно оформена, но даваща грешни резултати таблица....

            Когато се въвеждат функции със зони (както в последните два от горните примери), за да не се сбъркат адресите, може да се ползва и задаване на групата клетки чрез маркиране. Това става като се въвежда формулата ръчно до отварящата скоба, след което маркерът става подвижен и дава възможност със задържан ляв бутон да осветим желаната зона, натискаме Enter и дописваме затварящата скоба.

            В този тип програми се ползват термините  “десетична точка” и “десетична запетая”, като само единият от двата знака е зададен чрез настройки за използване в таблицата ни. Не е възможно смесване. За да се ориентираме в това кой е валидният в конкретния случай, можем да проверим  така: в клетка, която не е форматирана по специален начин (ляво, дясно или централно разположение на съдържанието) написваме произволно дробно число с единия знак (Пр. 3,14) Ако то застане вдясно, значи действително се възприема като число, защото стандартното подравняване на числата  е  вдясно. Ако отиде вляво или се изпише странна стойност от рода на някаква дата или др., значи правилният десетичен знак е другият (в случая – точка). Стандартното подравняване на текст е вляво и всяко неправилно въведено число се възприема като текст, като включено  в сметки и формули ще даде грешка.

            Определянето на правилния десетичен знак е от огромна важност за точността на табличните изчисления! Веднъж определен, той е еднакъв за цялата таблица.

 

Отговорете на следните въпроси:

1. Що е зона от клетки и как може да се опише?

2. Кои са другите 3 начина за описание на зоната С16:Р23?

3. Какъв е смисълът на формулната ивица?

4. Кои са двете най-популярни функции?

5. Как ще запишете формулата за сумиране на клетките от  зона S12:Q21?

6. А как изглежда формулата за средноаритметично на клетките от същата зона?

7. По какво можем да разберем кой е зададеният десетичен символ за нашата таблица?

8. Какво е стандартното подравняване на текстове и числа?