1. Работа с буфера – и тук, както и в Windows, имаме буфер – памет, която ни служи за посредник при разместване на текстове и обекти от документа, както и за размножаването им на различни места. За да въздействаме на даден обект, той трябва да бъде маркиран (избран, осветен). След това използваме съответно при:
• копиране в буфера
,Edit Copy, Ctrl+C или десен бутон и Copy
• триене в буфера
,Edit Cut, Ctrl+X или десен бутон и Cut
За вмъкване от буфера използваме:
,Edit Cut, Ctrl+V или десен бутон на мястото за вмъкване и Paste
2. Автоматични текстове – смисълът на подобна възможност е в това, че когато набираме дълъг текст, в който често се срещат едни и същи думи или изрази, можем да създадем съответствия за тях и някакъв код. В процеса на набиране на текста вместо повтарящия се шаблон ще въведем кода и ще го накараме да се замести с по-дългия израз. Така спестяваме доста от процеса на писане и ако се създадат повече шаблони можем да намалим значително необходимото ни за въвеждаме на текста време. Примерно: Всеки документ на една примерна фирма започва със заглавие, което е еднообразно.
За да създадем автоматичен текст, маркираме веднъж написания и избираме Insert, AutoText, AutoText. В полето Enter AutoText Entire here въвеждаме някакво съкращение, което ще ни подсказва за кой текст се отнася. Примерно ЕТ. Може да е на латиница или кирилица и не е ограничено в размера, като твърде дълъг код би обезсмислил идеята за бързо писане. Следва бутон Add. Така кодът е създаден. Ако се избере съкращение от списъка и дадем Delete, даденото съответствие ще се изтрие. От същото място, бутонът Insert би вмъкнал автоматичния текст от позицията на маркера. Този вариант с ходене в менюто за вкарване на текста на определено място обаче, е доста бавен. Затова се използва следната възможност: на желаната позиция (където е маркерът) изписваме кода, който сме създали (ЕТ) и без интервал натискаме F3. Кодът изчезва, а на негово място се появява по-дългият текст. В случая ЕТ ще бъде подменено от
3. Бележки под черта – това са онези, познати ни от книгите обяснения в долното поле на дадена страница. Те лесно могат да бъдат имитирани с начертаването на линия и изписване на текста на бележката под нея. Този вариант обаче крие множество недостатъци, които показват ползата от ползването на стандартната команда за целта: - ако направим някаква корекция по документа (триене или добавяне на текст), бележката и линията към нея могат да се укажат на непредвидено място. Стандартно поставената забележка под черта сама сменя листа, на който да се разположи, взависимост къде се разполага вече текстът, към който е прикачена (все пак тя обяснява някой термин от текста, номериран със звездичка, число или друг отличителен символ). - “изкуствената” бележка се разполага в текстовата област на листа, докато стандартната е в долното поле; За да зададем бележка под черта, заставаме зад думата, която ще обясняваме и избираме Insert, Reference, Footnote.
Има варианти на Footnote – бележка в дъното на листа (за каквато ставаше въпрос по-горе) и Endnote – обяснения, които започват точно след края на документа ( в дъното на текста). От Number format можем да изберем вида на номерацията, която ще се показва до съответната дума в текста и долу пред обяснението, а Symbol дава възможност да изберем не число, а друг символ, пр. звездичка. Start at показва началната стойност на номерацията в случай на числа. След задаване на параметрите и Insert, системата автоматично ни прехвърля в областта на бележките, където да наберем самия текст на обяснението. После се връщаме отново в текста, за да продължим работата си по писане или оформяне на документа.
Отговорете на следните въпроси:
1. За какво служи буферът и кои са основните действия с него? Как се изпълняват?
2. Какво е автоматичен текст, къде е полезен и как се ползва?
3. Как се поставя бележка под черта?