4. Файл. Глобално описание. Дъровидна структура на файловата система

            Именувана съвкупност от данни наричаме файл. Файловете първоначално се намират в оперативната памет при създаването си, а после се записват на някакъв носител. Всеки от тях има име, което го определя, както и разширение – означение, което го отнася към определена група и по това разбираме какъв е типът му. За имената има определени ограничения, в зависимост от средата, с която работим. При всички случаи е за предпочитане да се дават имена на латиница, макар че Windows допуска и кирилица. Не се използват служебни символи от рода на: “ ; ( ) [ ]{ }/ \ + = $ % ' -  @ ~ ` ! ( ) ^ # & , и т.н.

            В DOS имената са ограничени до 8 символа, задължително на латиница, без интервали, а разширенията са до 3. По-дългите файлови имена се отрязват до този стандарт. В Windows имената могат да са над 100 символа, разширенията също могат да са по-дълги, но нормално се използва пак 3 или 4-символен размер. В тези две ОС няма значение използването на малки/главни букви, т.е системата не прави разлика.

            Основно различаваме 2 типа файлове: програмни – те са в т.нар. машинен код. Могат да се изпълняват и водят до резултат. Носят едно от разширенията COM, EXE, BAT. Останалите са файлове с данни  - не могат да се изпълняват самостоятелно. В графичните среди файловете са асоциирани, т.е. за всеки тип се знае от коя програма е произлязъл и се свързва с нея. Когато стартираме файл с данни, реално не се изпълнява той, а програмата, с която асоцииран. Файлът само се зарежда в нея, за да може да се покаже. Но възможността за се стартира всеки файл, оставя потребителя с грешното впечатление, че едва ли не всички файлове са изпълними. Това е за улеснение, но трябва да се прави разликата между изпълним и неизпълним файл за правилно разбиране на работата им и очакваните резултати.

            За да можем да обработваме групово множество файлове, можем да ги описваме глобално и така всички от тях, отговарящи на зададен шаблон, ще бъдат подложени на  манипулацията едновременно. Това спестява много време и усилия на потребителя. Различаваме два вида глобални символи /за групово описание/:

? – замества конкретен символ на точно определена позиция

* - замества множество символи. Тези, след  * не се четат.

            Примерно: Да се опишат всички, всички:

1.    файлове с 5 буквени имена и разширение DOC

2.    файлове с 6 буквено име, започващо с А и завършващо на С и трибуквено разширение

3.    ЕХЕ – файлове с 3 буквено име

4.    файлове с 2 символ А от името

     Отговори:

1.    ?????.DOC             /Посочен е конкретен брой букви, затова ги отбелязваме с ?/

2.    A????C.??? /Което знаем се конкретизира, останалото – по логиката горе/

3.    ???.EXE                 

4.    ?A*.*                      /Знаем до 2 символ, но името не е двубуквено, така че дописваме */

Дисковото пространство е запълнено от файлове от различен тип. Някои от тях могат да съдържат в себе си други файлове /по аналогия на папка, в която има множество листи – файлове или други папки/. Наричаме ги директории, каталози, папки, folders /фолдър/и т.н. Взаимното включване оприличаваме на разклоняващо се дърво, в основата на което стои дадено устройство (пр. локалният диск С:). Затова казваме, че има дървовидна структура на файловата система. Такава има на всеки диск и независимо от използваната операционна система, но в графична среда е по-лесно да се види. Цялото пространство за съхраняване на информацията е обозначено като My Computer . От там имаме достъп до всички останали устройства. Ако приемем, че всички папки са разположени в работното ни пространство, което от бюрото се е прехвърлило в компютъра, то полето, което е начален екран на Windows, наричаме  Desktop.  

            Всеки знак “+” означава, че има още разклонения, а “-“ , че всички подкаталози на дадения са вече отворени. С дървото виждаме само скелета, образуван от каталозите, но не и файловете, включени във всеки от тях.

            Чрез специфични картинки пред всяко устройство разбираме дали то е твърд диск (Local disk С:, Data D:), DVD/CD-RW  устройство (E: - Combo), DVD устройство (F:), Floppy – за работа с дискети  (A:) и т.н.

В дъното виждаме и т.н. Recycle Bin  (рисайкъл бин, кошче), в което по принцип се изпращат всички изтрити файлове, с цел предпазване на потребителите от нежелани загуби. Едва когато бъде “изхвърлено” кошчето, т.е. файловете бъдат изтрити и от него, те окончателно се загубват. До тогава е възможно възстановяване. Чрез някои настройки  е възможно да се избегне “двойното” изтриване, като кошчето се прескача.

Отговорете на следните въпроси:

1. Що е файл? Какви са двата основни типа?

2. Как се именуват файловете и какъв е смисълът на разширението?

3. Защо казваме, че файловата система има дървовидна структура?

4. Как различаваме устройствата, папките и файловете от илюстрацията? Какво е значението на знаците “+” и “-“?