1. CD (Compact-disk - компакт диск) е масовият използван преносим носител на информация. Капацитетът му обикновено е 750 МВ. Записът е на оптичен принцип. Когато лазерът се фокусира над повърхността, той променя химичните свойства на покритието, с което стават различни и отразяващите свойства на материала. Така едни места връщат, а други поглъщат лъча при четене, което отново се кодира с двете стойности 0 и 1 и се постига цифров запис. Дисковете са чувствителни към забавяния по време на запис, като това може да ги повреди безвъзвратно. По-бавен запис гарантира по-дълготрайно задържане на лазера над определена позиция, т.е. по-добро фиксиране на оптичните "дупки". Това подсигурява и прочитането на диска от по-стари устройства.
 

      - Ако дискът е от тип CD-R (Recordable - записваем), той позволява еднократен запис или в рамките на няколко отделни сесии (поредни записи) може да се дозапълни, но не позволява изтриване на данните от него /по-точно, те могат да се обявят за изтрити, с което стават вече недостъпни, но в действителност не освобождават място/.

      - CD-RW (Re-Writable - презаписваем) позволява многократен запис и се ползва по начина, по който до скоро се употребяваше дискетата.

 При него е възможно многократен запис на данни, изтриване, форматиране и т.н.

     2. DVD е друг тип оптичен диск, който има капацитет до 17 GB, но се ползва двустранно, за разлика от компакт-диска и лазерът, извършващ записа и четенето от него е с друга, по-къса дължина на вълната. Също ползва два слоя, като лазерът може да се фокусира успешно и върху двата. Така капацитетът нараства многократно. CD може да бъде прочетено от DVD устройство, но DVD диск не може да се разпознае от CD-ROM устройство. Устройствата могат да са само четящи или и позволяващи запис. Съществуват и комбинации от DVD-четец и CD "записвачка", наречени Combo-устройства.

     3. Записване на компакт-диск - в Windows има вградено средство за "изпичане" на дискове. То обаче се ползва значително рядко. Потребителите залагат предимно

на специализирани програми като CDBurnerXP Pro (безплатна за ползване) и Nero Burn. Тя може да се стартира от своята икона или от Start, Programs, стига да е инсталирана на дадения компютър. Тъй като възможностите са много разнообразни, ще се спрем само на достатъчния минимум за да направим един запис. Стартираме Nero Express от подменюто. Ако ще записваме цифрова информация (програми, снимки, а не аудиодиск примерно), избираме Data, Data disk. Ако ще правим само диск с музика, избираме Music. Там можем да доуточним дали ще е аудио (да може да се слуша и в обикновена музикална уредба), МР3 - в популярният цифров музикален формат или ще е смесен диск - с аудио и цифрова информация. След като уточним вида на записа, излиза нов прозорец, където да изберем конкретните файлове за запис. Всяко натискане на бутон Add води до отваряне на прозорец със съдържанието на твърдия ни диск

, от където можем да посочим с маркиране един или множество файлове, папки и т.н., съобразявайки избора с вида на записвания диск, посочен преди това. Следим жълтата ограничителна линия между числата 600 и 800 в прозореца. Това показва капацитета, зает до момента. Можем да запълним всичко, а може и частичен запис, като дискът може да се пече неколкократно, в рамките на различни сесии, стига да не се финализира, т.е. заключи за друг запис. Не бива да прескачаме червената ограничителна линия. Удачно е да се спре някъде между двете. Ако добавяме музикални файлове, можем да им правим директно прослушване с избор на файла и Play, а ако искаме да премахнем някой, маркираме и Delete. Иконката с папката в прозореца горе позволява да създадем каталог на компакт-диска и така по-хубаво да структурираме файловете си на него. Със задържане на мишката върху някой и влечене нагоре или надолу, можем да сменим подредбата на файловете, което е важно примерно за последователността на записите в музикален диск. Натискаме Next. Тук освен че може да се смени името на диска, има 2 важни точки: да се избере скоростта на записа - Writing speed. Според устройството, с което разполагаме, списъкът ще е различен, но препоръчително е да използваме средна стойност от наличните, за да разчитаме на добро качество и по-малка вероятност за грешки, при все че записът ще стане по-бавно. Ако правим аудио-диск не бива да надскачаме 8-ма скорост, за да сме сигурни, че той ще се чете добре. Можем да зададем и повече от едно копия. Другият ключов момент е финализирането. Ако има отметка на Allow files..., тогава дискът не е приключен и е възможна втора записваща сесия. В противен случай, дори и да не е пълен, той няма да позволи повече промени.

     Избираме Burn. Това стартира записа. Изчакваме 100% и потвърждение чрез съобщение, че всичко е минало успешно и с Next и Exit приключваме работата с програмата. Тя ще ни предложи да запишем проекта си, т.е. да можем същото съдържание да вкараме при по-късен запис. Изборът зависи от конкретните нужди на потребителя. Обикновено не го записваме.
     Полезна възможност е и това, че Nero позволява да копираме директно съдържанието на един диск върху друг. Разликата е само в това, че още в началния прозорец избираме Copy Entire Disk. Първо поставяме в устройството пълния диск - оригинала, а когато системата автоматично отвори CD-то и поиска диск, поставяме празния.