11. Работа в мрежа - права и споделяне на файлове. Вируси и защита

 

            Два или повече компютъра, свързани с цел съвместно ползване на ресурси, образуват мрежа. Почти е невъзможно де си представим работата на една станция независимо от другите машини. Всяка от тях е свързана с поне още един компютър и/или глобалната мрежа Интернет. Най-полезното в този вид работа е, че потребителите могат да ползват ресурси файлове, папки, принтери, разположени на едната станция, като свои, стига само да им бъде позволено това от собственика. Когато компютър предоставя своите ресурси за ползване от други, той се явява в ролята на сървър. Когато черпи информация от друг, се нарича клиент. Windows дава възможност компютърът да играе успешно и двете роли.

            1. Сървър предоставяне на ресурси ако един потребител желае, той може да  предостави на останалите някои свои ресурси за  ползване. Това е т.нар. Sharing (шеринг). Става с едноименната команда от контекстното меню на папка, която ще се прави достъпна. (Трябва да сме влезли в системата като администратор, за да предприемем подобни настройки). От там може да се уточнят какви права (Permissions) даваме на потребителите (разделени на групи) за ползване пълни, само да четат файловете или и да могат да ги променят. Аналогично работим и през Properties, Sharing. Допуска се определяне и на максималния брой потребители, които да ползват едновременно ресурса (Maximum Allowed). Ако желаещите са повече в даден момент, ще трябва да изчакат.

          

 

 2. Клиент ползване на ресурси от друга машина  чрез иконата My Network Places,   която може да бъде открита на десктопа, а и в адресната ивица), можем да видим всички предоставени в мрежата ресурси и да изберем нужния ни. Примерно в компютъра на нашия съсед, в папка, която той е позволил и ако имаме съответните права, можем не само да четем, но и да променяме файловете, да трием, създаваме нови и т.н. Иконите на шернатите (споделените) папки показват ясно, че те са такива.

(В папката влизаме като че ли е на локалния ни компютър с двойно щракане на мишката и т.н.)

 

 

3. Вируси. Защита Вирус наричаме всяка програма, която не може да съществува самостоятелно, а се захваща за някой (обикновено изпълним) файл на диска ни и при определени условия започва да върши действията, за които е създадена (може да са от невинни пуска музика или някакво съобщение, до изключително вредни да заличи данните на диска ни, да промени файлове така, че да не могат повече да се използват и т.н.). Страшното е, че разпространението е лавинообразно и се заразяват все повече програми, което може да доведе до пълно блокиране на системата. Съществуват различни типове неприятелски програми Spyware (шпионски софтуер, наблюдаващ работата на системата ни и изпращащ данни на определено място. Примерно някои фирми ползват такива нелоялни средства, за да проучват вкусове на потребителите според сайтовете, които ползват да речем и така определят пазара си), Adware (пуска нежелани рекламни банери и съобщения), Worms - червеи (за разлика от вируса, червеят започва да действа, без събуждането му да е провокирано от някакви действия на компютърния потребител), Trojans троянски коне (обикновено отваря възможност на определено лице създател или просто ползвател на троянския кон да проникне неправомерно в компютъра ви).

            Борбата с подобен вид програми се извършва по 2 начина:

        след установяване на заразата (компютърът се държи необичайно или като сме извършили рутинно сканиране (проверка за вируси) на диска си  сме я открили), пускаме програма антивирус, която има предназначението да изчиства вредителските приложения. Задължително е актуализирането на антивирусните програми, т.е. те да разполагат със сведения и за новооткритите вируси, за да могат да се борят с тях. Актуализацията става през Интернет, обикновено системата сама предупреждава, че са активни ъпдейди, които трябва да си свалим (Live Update). По-известни антивирусни програми са: Panda Antivirus, Symantec AntiVirus, Norton AntiVirus, ViruScan и т.н. SpyKiller, Adaware, SpyBot, AntiTrojan и т.н. са средства за борба с другите видове вредители. С въвеждане на типа нежелан софтуер като критерий за търсене, можем да получим цял списък на платени и безплатни (free) средства за борба с него в Интернет - търсачките. Ако към критерия сложим и on-line scanner ще ни се върнат като отговори сайтове, в които директно да тестваме (сканираме) компютъра си директно по мрежата ( в случай, че не сме се снабдили още с антивирусна програма или искаме втори тест с различен софтуер за по-голяма сигурност);

        програмата-скенер е активна за проверка и всичко, което се вкарва в компютъра, минава през проверката й. Така рискът от зараза се намалява многократно.(Никога няма 100% защита! Възможно е да се заразим с нещо ново, което не е познато на точно тази антивирусна програма, затова се правят и повече от един различни теста за по-голяма сигурност). Не се препоръчва да имаме две едновременно активирани антивирусни програми на компютъра си, защото често те се карат. По-скоро единият тест да е он-лайн или втората да се стартира само при желание за проверка, след като временно се спре първата.

 

            Съществуват програми стени (firewall, файеруол), които дават определена защита (блокира ги, не ги допуска) срещу вируси и троянски коне, ако бъдат настроени правилно. Norton Internet Security, вградената в ServicePack2 за Windows стена и т.н. са примери. Търсачките също връщат множество резултати по ключовата дума firewall. Съществуват и безплатни.

            Изборът на защита изцяло зависи от потребителя. Колко често той ще актуализира (ако не е автоматично) антивирусните си дефиниции, доколко се пази от нежелана поща спам, не отваря съмнителни e-mails и т.н.

 

 

 

Видео-демонстрации по темата:

 

   

 

 

 

Отговорете на следните въпроси:

1. Що е мрежа?

2. Що е сървър?

3. Що е клиент?

4. Как се споделят ресурси в мрежата?

5. Как можем да ползваме чужди ресурси?

6. Що е вирус и как да се борим с него?

7. Що е файеруол? За какво служи?